Зоопарк

 Зоопаркът в Айтос е единствения по рода си в Бургаска област. Разположен е в айтоския парк "Славеева река". Не е особено голям като площ, но пък на територията му могат да бъдат видяни различни видове животни. 

Тъй като в района няма друга подобна атракция зоокътът е доста посещаван и се е превърнал в любимо място за малките деца.

Самата аз, често идвам тук със семейството и децата си. Преди да влезем и да разгледаме животните, обикновено, си правим една дълга и разходка из парка. Наслаждаваме се на прекрасната природа наоколо, на зелените дървета, треви, храсти.

Непосредствено преди входа на зоокъта, вдясно от стълбите, водещи към него, се намират различни люлки и пързалки, пред които задължително спират всички децата и играят до насита. Вярно е, че съоръженията за игра тук са доста стари, но пък навяват спомени от миналото време, когато имаше само такива и ние, като деца, си ги обичахме много. Естествено, на дъщеря ми това не и прави никакво впечатление. За нея е важно игра да има!

След това идва и най-приятния момент от разходката - влизането и разглеждането на зоопарка. Срещу изключително скромната сума от 1 лев за възрастни и 0.50 лв. за деца влизаме вътре.

Непосредствено до входа, вдясно, е клетката на мечките. Те са и най-голямата атракция тук. От година, а може би вече станаха две, има малки мечета, които са доста палави и игриви. Изпълненията им са невероятни, затова публиката около тях винаги е многобройна. Забавни са и изключително интересни.

След това се минава покрай клетките на различни видове бозайници. Ние често се спираме за по дълго пред клетката на понитата и дълго им се радваме.

Истински интерес и смях будят маймуните. Щом видят, че някой се приближава към тях, заопчват с номерата си. Децата им се радват много. Техните клетки са втори по интерес и посещаемост, след тези на мечките.

Веднага след маймуните идва ред на клетката на тигъра, леопарда и др. подобни. Тях, обаче, рядко ги виждаме, защото обикновено са се нахранили и блажено си почиват на сянка.

След това се минава покрай пернатите представители на айтоския зоопарк. Тук са и изключително красивите пауни, фазани и т.н.

С тях приключва приятната и забавна разходка из това малко, но изключително интересно местенце, където можеш за час да се позабавляваш наволя.

 

Автор: Димитрина Павлова
Източник: 359.ком

Тримата вкаменени братя

На север от град Айтос природата е изваяла чудно скалисто образувание, известно с името Тримата вкаменени братя.

Легендата за скалите, наподобяващи трима великани, се разказва от дълбока древност.

Те били трима братя воини, които се борили и защитавали потиснатите българи. Вечер, когато се прибирали от бойното поле, братята се превръщали в три сини скали, за да се скрият от враговете си. И така след всяка битка. Когато тежките войни свършили, тримата братя отново се върнали от дългия поход и спрели тук, за да почиват. И досега те чакат на страж, готови отново да защитават българския народ.

Около тримата братя пейзажът напомня камениста пустиня, като тук се среща Айтоския клин – генгер. За първи път бодливото храстче е описано през 1888 г., като проучванията след това показват, че генгерът е ендемит за България. Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Тримата братя и Казаните около Айтос, където са находищата му, са обявени за природна забележителност, а Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък.

Източник: екскурзии.ком