Айтос е разположен в Югоизточна България, като е третият по големина град след Бургас в бургаска област. Разположен сред природно богати и разнообразни земи Айтос е известен с Минералните си бани. В района около града са разположени и уникални скални образувания, а освен това интересни исторически паметници и природни забележителности, които си струва на 100% да се видят.
Айтос е разположен в южните подстъпи на Източна Стара планина, известна като Айтоска планина. Градчето, което има население около 25 000 души, лежи в едноименното поле, като е живописно разположено на двата бряга на Айтоска река. От тук столицата София е на 358 км в западна посока, а административният град Бургас е само на 30 км в посока югоизток. Айтос се намира и на 22 км източно от Карнобат.
Айтос е преддверие на големите южни черноморски курорти Бургас, Слънчев бряг, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Ахтопол. Само на 15 км в посока Бургас се намират известните още от дълбока древност Бургаски минерални бани, чиято лековитост е световноизвестна. Географското разположение на Айтос му отрежда фундаментално място като транспортен възел, през който се осъществяват пътните връзки между Северна и Южна България в тази част на страната. През града преминава и основния път София-Бургас.
Град Айтос е разположен на място на древно селище от неолитната епоха. Днес в градския музей се пазят находки от тракийското селище Аквилея и крепостта Аетос, която е съществувала и през Средновековието. Цели четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е основано от Аетос – ученик и последовател на Орфей. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали Градът бил свързан с храма на възвишението „Хисаря” с тайни подземни проходи и входове, които били отлично скривалище за жителите на града по време на нападения от враговете.
Археологическите находки около Айтос свидетелстват, че неговото начало се корени още от 5 в. преди н.е. Хан Тервел е първият български владетел на Айтос. Крепостта Аетос е играла важна роля в отбранителната система на българските земи срещу атаките на татари, авари и кръстоносци. По време на руско-турската война (1828-1829 г.) легендарният генерал Дибич Забалкански превръща града в опорен стратегически пункт. След Одринския мир през 1829 г. много от жителите му се изселват в Бесарабия.
През Възраждането населението участва активно в националноосвободителните борби, като Васил Левски организира в града революционен комитет. След Освобождението Айтос се утвърждава като оживен търговски център, по-голям от Бургас. Историческите обстоятелства определят наличието в Айтоска община на голям брой мюсюлмани, в резултат на което градът е център на мюфтийство. Джамията тук е обявена за исторически паметник.
В Айтоска община се намират единствената в страната изкуствено засадена дъбова гора – т.нар. Айтоска кория, която съществува вече повече от 400 г. Край село Карагеоргиево може да видите интересното ждрелото “Джендема”, а в района на Айтос са и природните забележителности “Водопадчето” край село Пирне, поречието на “Бяла река” и лесопарк “Славеева река”. Минералните бани са разположени източно от градчето.
През 2008 година завърши строителството на новия централен градски площад в Айтос, оформен с нови настилки, водни огледала, алпинеуми, места за отдих, зелени площи и открита сцена.
Източник: Бургас.нет
Няма коментари:
Публикуване на коментар